Постинг
22.03.2010 17:43 -
Лекарство
Самотен пак при мене идваш.
По погледа ти изтънял разбирам,
че пак през мълния си минал.
Очите ти,разкървавени
крият в себе си надеждата,
че аз в ролята на Господ
ще изцеря посинелите, разкъсани дупки.
Подпираш глава безутешно на моето рамо,
а сълзите по пода ми капят.
В главата ми мисли неспирни кръжат-
какво ли те бе обзело?
Мрака скритен озарява ни.
Тишината-приютява ни.
Леко кърпа бяла ти подавам,
сълзите едри в нея удавям
и нежно те успокоявам…
Накърнена душата ти разкрива се пред мен,
сърцето празно в този час тлее,
сянка гъста бди над теб-
очевидно е,че трябва лек.
Сянката на пламнала звездица
Разнася думите за лек.
С тях те омагьосвам,
Болката ти стенеща премахвам
И отново правя те засмян.
………………………….
Млечния път те изпраща
На входа стоиш запъхтян.
Протягаш ръка загрубяла
И скромно привеждаш глава.
Устните ни пламнали
Искри обменят
И тихо изпращайки те във мрака
“Благодаря” те заселват.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7
Архив