Самотен пак при мене идваш. По погледа ти изтънял разбирам, че пак през мълния си минал.   Очите ти,разкървавени крият в себе си надеждата, че аз в ролята на Господ ще изцеря посинелите, разкъсани дупки.   Подпираш глава безутешно на моето рамо, а сълзите по пода ми капят. В главата ми мисли неспирни кръжат- какво ли те бе обзело?   Мрака скритен озарява ни. Тишината-приютява ни. Леко кърпа бяла ти подавам, сълзите едри в нея удавям и нежно те успокоявам…   Накърнена душата ти разкрива се пред мен, сърцето празно в този час тлее, сянка гъста бди над теб- очевидно е,че трябва лек.   Сянката на пламнала звездица Разнася думите за лек. С тях те омагьосвам, Болката ти стенеща премахвам И отново правя те засмян. …………………………. Млечния път те изпраща На входа стоиш запъхтян. Протягаш ръка загрубяла И скромно привеждаш глава.   Устните ни пламнали Искри обменят И тихо изпращайки те във мрака “Благодаря” те заселват.